ProZ.com translation contests »
5th ProZ.com Translation Contest: "Travel" » English to Bulgarian » Entry #3466

Source text in English

Translation #3466

All travel is now merely a means of moving a camera from place to place, all travellers are ruled by the all-powerful lens. Visitors old-fashioned enough to wish only to stand and look with their anachronistic eyes are shoved aside by the photographers, who take it for granted that while they do their ritual focusing, nothing else may move or cross their vision. Those peculiar souls without a camera must step aside for those more properly occupied, must wait while the rituals take place, and must bide their time while whole coaches stop and unleash upon the landscape the Instamatic God. And the populations of whole countries seeing themselves cannibalised, swallowed up, vacuumed into the black-ringed staring eye, wrench what they can from the cannibals. You want picture my house, my camel? You pay.

None of this would matter, perhaps, if anything worthwhile was being accomplished. If all the constant busyness and clicking produced, at its end, what had not existed before, images of beauty captured or truth told. But, sadly, this isn't so. The camera is simply graffiti made respectable.

The camera is the means by which we stamp ourselves on everything we see, under cover of recording the Wonders of the World already wonderfully
recorded by professionals and on sale at every corner bookshop and newsagent. But what use to show Aunt Maud, back home, postcards of the Tuscan landscape, since we are not in the picture to prove that we were there?

No stretch of rocks has verity unless I am within it. No monument exists
but for my wife, leaning against it. No temple is of interest without my face beside it, grinning. With my camera I appropriate everything beautiful, possess it, shrink it, domesticate it, and reproduce it on my blank sitting-room wall to prove to a selected audience of friends and family the one absolutely vital fact about these beauties: I saw them, I was there, I photographed them, and, ergo, they are.

from "Amateur Photography: the World as it isn't and our Fred" by Jill Tweedie in the Guardian
Всяко пътуване в днешни дни е просто начин за преместване на фотоапарата от едно място на друго, а всички пътешественици са подвластни на все-могъщите обективи. Старомодните посетители, които желаят единствено да стоят и да гледат с остарелите си човешки очи, са избутвани настрани от фотографите, които приемат за даденост, че докато те правят ритуалното си фокусиране, нищо друго не може да се движи или да пречи на гледката им. Тези чудаци без фотоапарат са принудени да отстъпват място на по-добре екипираните и да изчакват удобен момент, докато цели автобуси с туристи спират, за да осъществят ритуала и пуснат на свобода Духа от фотоапарата сред пейзажа. И населението на цели държави, съзнавайки, че са го употребили, погълнали, вакуумирали в черното ококорено око, изскубва каквото може от канибалите. "Иска снима моя къща, моя камила? Ти плаща."

Може би нищо от това нямаше да има значение, ако се постигаше нещо съществено. Ако целият този труд и щракане произвеждаха нещо, което не е съществувало преди, гледки на уловената красота или казаната истина. Но, за нещастие, това не е така. Фотографията е като графити, на които обръщаме повече внимание.

Фотоапаратът е средството, чрез което се запечатваме върху всичко, което видим, докато описваме под прикритие Чудесата на Света, вече прекрасно описани от професионалисти и продаващи се във всяка крайъгълна книжарница или будка за вестници. Но каква полза да покажем на леля Мод картички с пейзаж от Тускания, ако ни няма на снимката, с което да докажем, че сме били там?

Нито една скала не е истина, освен ако аз не съм наблизо. Нито един паметник не съществува, освен ако съпругата ми не се е облегнала на него. Нито един храм не представлява интерес, ако моето ухилено лице не е до него. С моя фотоапарат аз си присвоявам всичко красиво, притежавам го, смалявам го, опитомявам го и го поставям на празната стена в хола, за да докажа на отбрана публика от приятели и семейство абсолютния жизненоважен факт за тези красоти: аз ги видях, бях там, фотографирах ги, и, следователно, те съществуват.

от “Фотография за аматьори: Светът, какъвто не е и нашият Фред” от Джил Туийди в “Гардиан”