Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | В продължение на години, без да вдигат много шум, властите в Ню Йорк дезактивирали повечето командни бутони, чрез които дотогава се задействали светофарите на пешеходните пътеки в града. Решено било да ги заменят с програмируеми таймери, понеже в повечето случаи те вършели по-добра работа. До 2004 г. останали да функционират по-малко от 750 такива бутона от общо 3250. Градската управа обаче не свалила дезактивираните бутони – така тя подлъгала безброй хора да ги натискат напразно. Първоначално бутоните оцелели, защото разходите по техния демонтаж били големи. Оказало се обаче, че дори нефункциониращите бутони служат на определена цел. „По-малко вероятно е пешеходците, които натискат такъв бутон, да пресекат улицата, преди да светне зеленото човече“, смята Тал Орон-Гилад от университета „Бен-Гурион на Негев“ в Израел. Тя е изучавала човешкото поведение на пешеходните пътеки и смята, че хората се подчиняват по-охотно на дадена система, за която се твърди, че „се вслушва“ в командите им. „Нефункциониращите бутони създават подобен на плацебо ефект, тъй като хората обичат да си мислят, че контролират системите, които използват“, казва Ейтан Адар, специалист по темата за взаимодействието между човек и компютър, от Мичиганския университет в гр. Ан Арбър. Проф. д-р Адар отбелязва, че при проектирането на софтуер неговите студенти обикновено използват интерактивен бутон „Запиши“, който не изпълнява друга роля, освен да вдъхва увереност у онези потребители, които не знаят, че така или иначе всяко тяхно натискане на клавиш се записва автоматично. „Приемете този факт – добавя той – като една малка добронамерена измама, чрез която да парираме присъщата студенина на света на машините.“ Това е една гледна точка. Но бутоните с плацебо ефект – поне тези на пешеходните пътеки – може да имат и своята тъмна страна. Ралф Рисер, директор на виенския институт ФАКТУМ, в който се изучават психологическите фактори при системите за улично движение, счита, че информираността на пешеходците относно наличието на бутоните и негодуванието им, когато впоследствие разкрият измамата, засега надделяват над техните ползи. |